Пълнолунието в Скорпион


Пълнолунието в Скорпион всяка година ни напомня именно за това как трябва да отсяваме и да поемаме отговорност за решенията си.

„Някои хора мислят, че ако оздравяват, ще затъмнят славата на своето страдание. Но компресът на времето не признава никаква слава. Всеки оздравява, само трябва да изчака.”

Джон Стайнбек – из „На изток от рая”

Пълнолуние в Скорпион на 30/4/2018 в 3:58 часа

Ето ни отново пред онова предизвикателство, наречено промяна. Искаме или не, (сякаш някой ни пита) усещането, че стъпваме върху подвижни пясъци ще ни накара да се огледаме. Първо назад и едва тогава ще погледне към хоризонта. Защото някой се движи плътно зад нас, а това е изнервящо и амортизиращо. „Кой си ти и какво искаш от мен? – нерядко, този въпрос натрапчиво се върти в ума ни и не ни дава покой. Да, някой се движи зад нас – недовършени неща, страхове, нереализирани мечти, обида или носталгия. Дълъг керван. Да отсееш от кое ще имаш нужда занапред и кое да оставиш завинаги зад себе си е толкова непосилна задача, колкото да преодолееш гравитацията.

Пълнолунието в Скорпион всяка година ни напомня именно за това как трябва да отсяваме и да поемаме отговорност за решенията си

Когато един срещу друг застанат двата архетипа на Вземащия и Даващия (Телец и Скорпион), ние сме по средата, разкъсани между личното ни пространство и това на другия. Но истинската мисия на скорпионовата дилема не е да изберем, а да се научим да губим. Невинаги загубата е натоварена с неприятни последствия, напротив, точно по този начин подсъзнателно привличаме провал, за да се отскубнем от някой или нещо, въпреки, че съзнателно крещим, ридаем и тъгуваме. И колкото болката от загубата е по-голяма, толкова и предателството към самите нас е било нездравословно.

Пълнолунието в този знак ще извади на светло само това, което не искаме да признаем, че ни пречи

Може да са хора, среда или философия. И изненадата ни може да бъде голяма, когато зад добър приятел видим сянката на врага, зад мечтаната работа сянката на изтощението, зад депресията неосъществени копнежи. Ако се настроим с отричане може би ще удължим лъжата. Всяко натрапчиво отричане ни вкарва в клопката на „нездравословната“ загуба по един или друг начин. Не че трябва да застанем на колене и да наведем глава пред палача, а да си отворим широко очите и да се доверим на интуицията. И сенките не са въображение или състояние на умопомрачение, а реални обстоятелства и факти.

Ако сме прозорливи, няма нужда да търсим съвети,

а ще търсим бързи решения на ситуацията. И колкото по-малко пречупваме всичко през моралните норми и правила, отново може да се окажем в началото на проблема. Единственото, което може би ще бъде нашият компас е вътрешният ни етичен кодекс.

Магията на Скорпиона ще трансформира всяко чувство в страст, всяка емоция в буен огън, за да пламнат и да изгорят, защото само така можем да се пречистим и да се освободим от бремето на илюзиите, заблудите и натрапчивото желание за контрол. Ще ни дари с кураж и вяра да преминем отвъд страховете и бариерите, които по един или друг начин ни възпрепятстват да бъдем себе си, да осъществим онези копнежи, каузи и мечти, за които сме родени и предопределени!

Ралистар